За книгата: 1974 / "... Изведнъж кучето спря. Миризма! Миризмата на тази първа котка. Оказва се, че миризмата на този неканен познат е различна от миризмите, които другите котки оставят след себе си в пристанището. Тръгна по пътеката и след десет-петнадесет метра я видя. С хищната си муцуна, заровена в перата, тя бавно влачеше голяма чайка. Едното крило на чайката беше залепено за пясъка и остави върху него лека виеща се ивица и малки пера забеляза Геленджик твърде късно. Той се блъсна в нея с гърдите си и я удари болезнено с лапите си. Като се обърна, тя го подраска с нокти по носа и отскочи настрани. А чайката остана да лежи на пясъка. Кучето нетърпеливо подгони котката, но бързо размисли и се върна при чайката. Той нямаше намерение да отнема птицата от котката, просто искаше да й даде урок, а чайката... Това беше добра изненада за кучето, което не беше яло нищо от сутринта. …»